София днес

:
- Път ІІ-82 /София – Петрохан/ в района на с. Гинци /от км. 44+350 до км. 45+050/, поради активирало се свлачище е забранено преминаването на ППС над 10 т.
- От 19.07. до 30.08.2010 г. /проход ,,Шипка”/ движението се отбива по маршрут: от вр. ,,Шипка” км.170 /път І-5/ – вр. ,,Бузлуджа” /път ІІІ-5005/ – до км.187 /път І-5/ и в двете посоки – ремонт.
- От 14.00ч. на 07.08.2010 г. по път I-6 при км. 87+500 /разклон “Кулата”/ движението по посока София-Кулата се пренасочва по обходен маршрут: с. Драгичево-гр.Перник-гр. Радомир-с. Д.Диканя.
- От 10.08.2010 г. по път І-5 Русе – В.Търново, от км 34+400 до км 56+230 поради ремонта на моста над р. Янтра в участъка на гр. Бяла. Обход гара Бяла-III-5402- с.Ценово-с.Обретеник-път І-5 посока Русе и обратно Участъкът гр. Бяла – гара Бяла се разрешава движението само на обществения транспорт и автомобили на жители на гр. Бяла. Срок: 02.11.2010г.
- От 16:00 ч. на 12.08.2010 г. на обект Транзитни пътища V, Лот № 19 път ІІ-21 Русе-Силистра е създадена временна организация на движението от км 0+000 до км 0+700 по обходен маршрут за посоката Русе- Силистра, както следва:
- Русе / пътен възел І-5 и бул. Липник – с. Николово – път ІІ-21, кръстовище след гр. Мартен .
- От Силистра към Русе не е въведено ограничение. Срок на изпълнението до 25.08.2010 г.

Изцяло затворени пътни участъци: проходите: ,,Твърдишки” (Твърдица – Елена /движението се осъществява през прохода Вратник/), ,,Златишки” (Етрополе – Златица), ,,Дюлински” – за т.а.

Забрана за движение на МПС с общо тегло над 20 тона по РПМ при температури над 35º С за времето от 13ººч до 21ººч. в изпълнение на Заповед № РД-11-234-04.06.2010 г.

Движение на МПС през ГКПП: Към 06.00 ч. движението на МПС през ГКПП е нормално.
Пътни участъци: Поради свличане на земни маси, отнесени мостови съоръжения и пропадане или ремонти:
1.ІІІ-3701 Етрополе – Тетевен в участъка с. Ямна – с. Черни Вит – поради свлачище пътя е затворен.
2.ІІІ-8102 Чибаовци – Свидня – поради свлачище. Обход: Бучин проход – Свидня – Своге.
3.с.Калековец – с.Стряма. Обход: АМ,,Тракия” – пътен възел “Трилистник” – “Чекерица” – с.Стряма
4.с.Царски извор – с.Горски горен Тръмбеш – с. Драганово / път III-407/ Обход: Ц. извор – Стражица – Бряговица – Върбица – Горски долен Тръмбеш – Горски горен Тръмбеш.
5.Варна – к.к.,,Златни пясъци” – в участъка сп.,,Ген. Заимов” – сп.,,Република”. Обход: “Дървения мост” през Т-образно кръстовище на к.к.Зл. пясъци, между селата Партизани и Арковна – преминаването само на л.а.
6.Войводиново – Раковски – при моста на р. Стряма. Обход: АМ ,,Тракия” – с.Белозем – с.Шишманци – гр.Раковски.
7.II-56 Пловдив – Брезово – в участъка Калековец – с.Стряма: Обход: АМ,,Тракия – п.в.,,Трилистник” – Черковна – Стряма.
8.III-761 Княжево-Устрем-Радовец; III-5507 Студена-Левка. Обход: Княжево-Голяма звезда-Изворово-АМ ”Марица”. Обход: Княжево-Голяма звезда- Младиново-Свиленград.
9.III-307 Луковит – Угърчин – Микре – затворен поради възстановяване на свлачищен участък от км.36+540 до км.36+640. Обход: Угърчин – Сопот – Микре.
10.път I-5 Хасково – Кърджали – Момчилград – Маказа (км. 389 и км. 390) – засегната е дясната лента.
11.път-III-5009 Бели пласт–Стремци (Черноочене – Кърджали) км. 21+750-засегната е дясната лента.
12.път III-5071 Чифлик – Г. крепост – Стремци – Черноочене при км. 12 – пропадане на пътното платно.
13.път III-5902 п.к. Звездел – Голяма Чинка – Токачка при км. 7+370 – пропадане на пътното платно.
14.път 623 Мало село-Бобов дол-Жедна (при км. 15+050) – засегната е дясната лента. Движението се извършва в една лента.
15.II-55 Голяма звезда – Младиново – Пъстрогор – Свиленград. Обход: Голяма звезда – Изворово – п.в. Любимец – АМ “Марица”.
16.Път II-56 Пловдив – Павел Баня в участъка Розовец – Зелениково, се затваря за движение на МПС поради свлачище. Обход: в близост до директното трасе. ППС ще се пропускат последователно за двете посоки.
17.Пътя Девин – Михалково – Кричим – пропадане на част от пътното платно и свличане на земна маса – преминават с изчакване само л.а. Обход за т.а.: Девин – Стойките – Пампорово – Чепеларе – Асеновград.
18.По път I-6 Кюстендил-Гюешево в района на с. Гърляно движението се осъществява в една лента на пътя и има ограничение на скоростта. Участъка е обозначен с пътни знаци.
19.По пътя гр.Кюстендил – с.Николичевци, поради пропадане на мост, участъкът е затворен. Обход: Ябълково – Копиловци – Николичевци.
20.гр.Смолян-с.Мугла е затворен временно , поради пропадане на пътя.
21.ІІІ-8641 при км.5+100 между к.к.Пампорово и гр.Смолян има свличане на част от пътното платно и движението се осъществява в едната лента. Участъка от около 30 метра е обозначен с вертикална сигнализация.
22.ІІІ – 162, Горна Бяла Речка – Стояново, поради опасност от срутване на моста на р. Ботуня движението се отклонява по път ІІІ – 1621 ( през село Сумер)
23.Гл.път Е-79, км.133, 878 /Разклона за гр.Вършец/ Враца-Вършец поради опасност от срутване на мост при с.Стояново. Обходен маршрут през с.Сумер.
24.път III-731 /Радко Димитриево – Друмево/ е забранен за товарни автомобили – свлачище. Обход: Шумен – Овчарово – Друмево.
25.по АМ,,Марица” – свлачище при км. 106+860. Обход: п.в. АМ,,Марица” при км.106 – път I-8 Свиленград – Капитан Андреево.
26.път I-9 Бургас – М. Търново, временно е затворена отсечката между селата Босна и Звездец – свличане на земна маса. Обход: л.а. покрай свлачището, а т.а. през с. Босна – с. Визица – гр.М. Търново.
27.Дюлински проход – забранено е движението на т.а. – свличане на земни маси на пътя при км. 33+200. Обход: път І-9 Варна – Обзор – Сл. бряг или ,,Ришки” проход;
28.По път ІІІ-706 Менгишево-Величка-Ябланово при км 7+350 движението на МПС е ограничено в едната лента поради свличане на земни маси, участъкът е сигнализиран;
29.По път ІІІ-3011 Крамолин-Горско Косово движението на МПС е ограничено в едната лента поради свличане на скална маса при стената на язовир “Ал. Стамболийски”. Участъкът е сигнализиран.
30.ПВ “Катюша” / пресичането на път І-1 (Е-79) и път ІІІ-122 (Видин-Ново село)/ – СРР. Движението от Ново село за София, Видин и обратно, се осъществява по изградена пътна връзка с двупосочен режим на движение.
31.Път III-591 “Крумовград – Ковил – Поточница – Пчеларе” – при км. 13+420 (дясно) – пропаднал банкет;
32.Път III-5071 “Чифлик – Г. крепост – Стремци – Черноочене” – при км. 12+950 – засегната е дясната лента
33.Път III-5901 “Момчилград–Равен–Нановица-Зорница” – при км. 14+780 – пропадане на пътното платно;
34.Път III-5902 “п.к. Звездел – Голяма Чинка – Токачка” – при км. 7+370 – пропадане на пътното платно;
35.Път II, км. 193, моста на р. Вит в гр. Гулянци, от 07.06.10 г. до 07.07.10 г. – извършване на строително ремонтни работи. Обходен маршрут през с. Крета – срока е удължен.
36.Път І-4 „София-Варна”, участъка от км 127+380 до км 127+700 е затворен за движение на транзитно преминаващите през града МПС, до изграждане светофарна уредба на кръстовище „Качица”. Обход: Западен пътен възел – ул. „Козлуджа” – ул.”Дълга лъка” – път І-5 и обратно;

Със заповед № РД-11-348/03.08.2010 г. на Агенция “Пътна инфраструктура” МРРБ е въведена забрана за движението на тежкотоварни автомобили (включващо и техните ремаркета и полуремаркета) с повече от две оси, селскостопанска и земеделска техника, трактори и специализирана строителна техника, по републикански пътища І клас и автомагистралите на Р. България за периода от 06.08.10 г. до 30.08.10 г. в интервала от 15.00 ч. до 20.00 ч. в дните петък и неделя.
- Забранено за товарни МПС с маса и товар над 10 т. през прохода “Шипка” – до 31.10.2010 г.
- Поради започващо завиряване на язовир “Цанков камък”- Считано от 11.00 ч. на 03.08.2010г. се спира движението на ППС път ІІІ-866 гр. Девин-с. Михалково, в участъка от км 50+540 до км 66+866 след пътно кръстовище за гр. Девин-местността Забрал до пътно кръстовище за с. Лясково, Движението се осъществява през обект “Изместване на път ІІІ-866 Девин-Михалково”, при продължаващо изпълнение на строителството на обекта и монтирана сигнализация, включително и светофарна уредба.
- Забранено за товарни МПС с маса и товар над 3.5 т. в участък от път ІІ-66, Сливен – Нова Загора – Ст. Загора – до 15.09.10 г. – за времето от 06.00.ч. до 22.00ч. Обход:- посока София – Бургас: АМ “Тракия” – Ст. Загора – път І-5 ПВ ”Мъглиш” – път І-6 – Сливен – АМ”Тракия” – Бургас; – посока Бургас – София: Бургас – АМ“Тракия” – път І-6 – Сливен – път І-6 – ПВ“Мъглиш” – път І-5 – Ст. Загора – АМ “Тракия” или Бургас – АМ“Тракия” – път І-6 – Сливен – път І-6 – София.
- Забранено за товарни МПС с маса и товар над 5 т. ІІІ-606, Стрелча–Копривщица, на 4 км. след Копривщица вследствие дъждовете е пропаднал участък от пътя, като в продължение на 50 метра едното платно на пътя липсва. Обезпечено с полицейски сили и пътна сигнализация.

Републиканските пътища са проходими. Пътните настилки в страната са сухи.
Пътната настилка на автомагистралите:
- АМ“Тракия”- пътната настилка е суха.
- АМ“Хемус”- пътната настилка е суха. Аварийната лента от км. 16+600 до 17+300 в София-Ботевград е затворена.
- АМ “Марица”- пътната настилка е суха. Затворена: от км.106+100 да км.111+980 – алтернативна връзка от АМ към път І-8 и обратно; от км.74 до км.89+100 – алтернативна връзка по път І-8 Харманли-Любимец-Свиленград и обратно.

В системата на градския пътнически транспорт основният превозвач е общинският Център за градска мобилност. Към 2008 г. системата включва 97 автобусни, 16 трамвайни и 9 тролейбусни линии. Изцяло функционира първи метродиаметър на Софийското метро – от Обеля до Младост-1.

По време на руско-турската освободителна война градът има 11 649 жители, от които 56% българи, 30% евреи, 7% турци и 6% роми.[5] През 1880 г. К. Иречек отбелязва, че в София има 20 махали с около 5 хиляди къщи и население от 20 501 души. По това време Пловдив, Русе, Варна и Шумен са по-големи градове от София. След Освобождението обаче градът постепенно нараства с преселници от всички краища на България, но основно от Радомирско, Трънско, Брезнишко, Самоковско, Орханийско и Царибродско. В периода от 1900 до 1946 година населението на града претърпява най-голямото си увеличение – от около 46 000 души до над половин милион души.

Днес населението на София по официални данни е 1 267 098 жители (2008 г.). По данни от преброяването през 2001 г. в област София живеят 1 177 577 души от които 559 229 са мъже (47,5%), а 618 348 жени (52,5%), или на 1000 мъже се падат по 1106 жени. В град София живеят 1 094 410 души, мъжете са 518 149, а жените 576 261. Най-големият район е Люлин със 120 117 жители, следван от Младост със 110 877 жители, Подуяне със 75 312 жители и Красно село със 72 773 жители. Най-много са софиянците между 18 и 64-годишна възраст (790 180 души), следвани от жителите до 18-годишна възраст (201 202) и тези над 65-годишна възраст (183 049). Средната възраст е 38,3 години. Очаква се официално регистрираните жители през 2020 година да достигнат 2 милиона души.

Гъстотата на населението в края на 2000 г. е 909,1 души на км². По данни на някои печатни издания в София истинският брой на населението, което пребивава в столицата е над 2 милиона души.[6] Според изказвания на някои официални лица, всяка година от провинцията в София трайно се заселват между 25 000 и 45 000 души[7]. Това предизвиква множество проблеми за града като например замърсяване на въздуха, увеличаване на броя на автомобилите и уличните задръствания, пренасищане с човешка маса, жилищна криза, липса на места за паркинг и други.

Раждаемостта на 1000 души е 7.9 и непрекъснато пада през последните 15 години, смъртността е 12.2 на 1000 и продължава да расте. Общият брой на населението спада с 4.3%. Въпреки това поради преселването в столицата на хора от провинцията и урбанизацията, всъщност населението на София се увеличава. 5.7 души на всеки 1000 са женени (България разрешева само хетеросексуалните бракове), а детската смъртност е 11 бебета на 1000 живородени и по-малка от 18.9 на 1000 през 1980 г.

Според преброяването от 2001 г., населението на София се състои от следните етнически групи: 96% българи (1 124 240 души), 18,000 (1.5%) цигани, 6,000 турци, 3,000 руснаци, 1,700 арменци и 1,200 гърци.[8] Съществуват и около 15 000 души, които не са споменали принадлежност към определена етническа група.

София има умереноконтинентален климат[4], като температурите могат да варират значително през денонощието, а също така са характерни огромни разлики в температурите от година на година. Зимите в града са на границата между студените сибирски зими и прохладните и меки средиземноморски, като основните валежи са от сняг и рядко духат студени ветрове. Най-сухите месеци са януари и февруари. Най-студеният месец е януари с температура около -1,6°C. Най-топлите месеци са юли и август, когато температурите могат да превишат 35°C в най-горещите дни. През лятото падат най-много валежи, като не са рядкост гръмотевични бури.

Средната годишна температура е 9,9 °C(според нормите от 1961-1990г.,а според нормите от перида 1887-1961г – 10,2°C и средните годишни валежи са около 572 mm(1961-1990г).Климатът се колебае през различни периоди(например летата през перида 1961-1990 са най-хладните от началото на метеорологичните наблюдения от 1887година, а сега са значително по-топли). Като правило температурите в столицата са значително по-ниски от тези в останалата част на страната поради голямата надморска височина.

София е разположена непосредствено до северния склон на Витоша, в ограденото с планини Софийско поле (Стара планина, Витоша, Люлин, Лозенска планина). Пет планински прохода водят към града — Искърски, Владайски, Драгомански, Петрохански и Ботевградски. През тях още в древността минават важни пътища, свързващи Адриатика и Средна Европа с Черно и Егейско море и Близкия Изток. Благодарение на централното си стратегическо местоположение на Балканския полуостров, София и в миналото е голям, оживен град и търговски, туристически и културен център. През нея протичат няколко маловодни реки, най-големи от които са Владайска и Перловска. Край източните квартали тече река Искър, но в този си отрязък тя не е голяма и пълноводна. София е известна от древността с многобройните си минерални и термални извори (15 находища с общ дебит на минерална вода 130 л/сек.), а в последните 60 години са построени и изкуствени езера и язовири.

Со̀фия (от старогръцкото σοφία – мъдрост) е столицата и най-големият град на България, а също така 15-ят по големина град в Европейския съюз с население от 1 269 226 души (регистрирани по настоящ адрес), което представлява 17% от населението на страната.[1] Разположена е в северозападната част на Южна България, в Софийската котловина, заобиколена от планината Витоша на юг, планината Люлин на запад и Стара планина на север. Общата ѝ площ е 492 квадратни километра и средната ѝ надморска височина e около 550 метра. Това я прави четвъртата по височина столица в Европа. Изградена е върху четирите тераси на река Искър и притоците ѝ Перловска и Владайска. В нейния център, както и в кварталите Овча купел, Княжево, Горна баня и Панчарево се намират минерални извори. Климатът на София е умерено-континентален.

Тя е основен административен, индустриален, транспортен, културен и университетски център на страната, като в нея е съсредоточено 1/6 от промишленото производство на България. Тук се намират също така Българската академия на науките, много университети, театри, кина, както и Националната художествена галерия, археологически, исторически, природонаучни и други музеи. София носи името на бившата катедрала на града „Света София“. Обявена е за столица през 1879 година.

На много места в центъра на града са запазени видими археологически паметници от римско време.[2] Те се вписват в модерния европейски вид на града с множеството новопостроени съвременни сгради и паметници. Девизът на столицата е „Расте, но не старее“.[3]